Ученическо творчество 2022/2023
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Гоце Делчев – град любим
между Родопа и Пирин.
Неврокоп се е наричал той,
а днес е с името на славния герой.
В него аз родих се, уча и раста,
тук са мама, татко и дома.
Тук са и приятелите ми добри
и в училище, и в щурите игри.
Липсват само моите роднини,
дето скитат по чужбини.
Но не за славни битки и земи ,
а за работа и за пустите пари.
Искам само да си спомнят за Пиринския рай,
за този град вълшебен и за родния ни край !
Та където и по света да бъдат те,
да помнят родния ни дом и родното небе!
Петър Цветанов Величков
От IIб клас
Класиран на II място в конкурс „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
----------------------------------------------------------------------------------------------
МОЕТО РОДНО МЯСТО
Моето родно място е разположено в планината Родопи. То се казва Ковачевица. Чудно малко селце е Ковачевица – с красиви старинни къщи и тесни калдаръмени улички. В него ми харесват чистият въздух, къщите, библиотеката, параклисите и добрите хора. Къщите са построени от дърво, глина, камъни и пирони. В селото ни идват много туристи и се възхищават на приказните стари къщи. Любуват се и на природната гледка на красивата Родопа планина. В нашето селото имаме два параклиса и една църква. Църквата се казва „Свети Никола“, единият от параклисите се казва „Свети Георги“, а другият параклис се казва „Света Троица“. Те също са стари и като влезеш вътре си като на вълшебно място. В това село хората са малко - общо 45 живеещи. Но всички се познаваме и много си помагаме. Това е много хубаво! В Ковачевица има сто и двадесет къщи, коя от коя по- хубава и различна. Неслучайно в селото ни са снимани много филми. То сякаш е извадено от миналото и се е запазило такова, каквото е било преди стотици години. Тук е живял и писателят Георги Данаилов, който е написал книгата „Къща отвъд света“. В селото са снимани филмите „Мера според мера“, „Мъжки времена“, „Живи комини“ и много други. Препоръчвам ви да ги гледате, за да видите колко е хубаво моето село.
Аз харесвам и обичам моето село, защото е различно и красиво като от книжките с приказки. Харесвам чудно красивата Родопа планина. Но най харесвам добрите и сърдечни хора, които винаги са готови да си помагат.
Симеон Симеонов Алексов, 2.б клас
Поощрителна награда в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Моят роден край
Аз се казвам Мими и живея в едно малко, спокойно градче. Неговото име е Гоце Делчев. Намира се в подножието на Пирин планина. В гр. Гоце Делчев живеят мили, добри и гостоприемни хора. Имаме красив парк, исторически музей и много други забележителности.
Близко до гр. Гоце Делчев е местността Попови ливади. Природата там е чиста, въздухът прохладен. През зимата цялото семейство се пързаляме с шейни, а през лятото отиваме на питник и хапваме сочна диня. Веднъж с мама се разхождахме в гората и видяхме катерички. Аз много се зарадвах. Обичам разходките сред природата. Радвам се на красивите гледки и на чистия въздух. Обичам с мама да берем ягоди, боровинки и горски цветя и билки. Но най обичам да си играя на свобода из горските поляни!
Близко до гр. Гоце Делчев има и няколко язовира. Там тати ме води за риба. Много е забавно.
Аз обичам моя роден край, защото тук е моето семейство, тук са моите приятели и моето училище.
Моят роден край е чудно красив, като рай!
Мария Светославова Филчева
от IIб клас
III място в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
РОДНИЯТ КРАЙ- ОБИЧАН, ЗАБРАВЕН, ЖАДУВАН
Казвам се Цветелина Амзова и сега ще ви разкажа за моя роден край- Неврокоп. Той е истински извор на старинни обичаи и традиции.
Родена съм в пиринският градец Гоце Делчев. Тук празниците са по- различни от голяма София. Сега ще ви разкажа за един наш забележим празник „Сирни заговезни“. Той е зимно- пролетен празник. Чества се винаги в неделя, 49 дена преди Великден. На този ден се палят огньове, и по- младите искат прошка от по- възрастните. Нямам търпение да стане вечер! Точно тогава отиваме на гости при баба и дядо, за да им честитим празника и да им поискаме прошка. Зная, че са ми простили още когато ме посрещат на вратата с усмихнати лица и топла прегръдка. На празничната трапезата винаги има млечни и яйчни продукти. Баба е направила вкуста баница, варени яйца, има и халва с орехови ядки. С много любов е омесила и изпекла домашна питка. Еххх, каква вкусна питка прави баба! Мека като бузките на малкото ми братче и вкусна като целувката на мама! А аромата й се носи из цялата къща.
Най- забавното за мен е обичаят „хацкане“. На конец се завръзва обелено яйце и халва, и с моята сестра се опитваме да хванем яйцето с уста. Всички се смеем... Като стане тъмно във всяка махала се палят големи огньове от хвойни. Най- големият огън се пали най- късно, когато всички вече са се събрали. А сърцата на децата туптят от вълнение. И изведнъж пламва ярък орън. Уаууу, колко е голям той! Как топли и пръщи. А пък искрите му са като малки светулки в нощта! На нашата улица е най- весело. Играем хора и пеем песни! В този ден изпълваме с обич сърцата си. Благодаря ви, мамо и тате, че винаги сте до мен, не само когато е празник! Благодаря на семейството ми, че обичаме и спазваме нашите обичаи и традиции!
Няма нищо по хубаво от моя роден край и от нашите традиции и обичаи !
Цветелина Амзова, 2 „б“ клас
II място в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Роден край
Аз обичам моя роден край
и в него щастлива съм безкрай!
Край него има планина
Пирин се нарича тя.
Когато отида в планината,
се радвам на природата и тишината.
А край тиха Места – реката
аз обичам хладината.
Елате в моя роден край,
за да видите, че красив е като рай!
Ася Серафимова
II-б клас
I място в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
Гоце Делчев – град любим
между Родопа и Пирин.
Неврокоп се е наричал той,
а днес е с името на славния герой.
В него аз родих се, уча и раста,
тук са мама, татко и дома.
Тук са и приятелите ми добри
и в училище, и в щурите игри.
Липсват само моите роднини,
дето скитат по чужбини.
Но не за славни битки и земи ,
а за работа и за пустите пари.
Искам само да си спомнят за Пиринския рай,
за този град вълшебен и за родния ни край !
Та където и по света да бъдат те,
да помнят родния ни дом и родното небе!
Петър Цветанов Величков
От IIб клас
Класиран на II място в конкурс „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
----------------------------------------------------------------------------------------------
МОЕТО РОДНО МЯСТО
Моето родно място е разположено в планината Родопи. То се казва Ковачевица. Чудно малко селце е Ковачевица – с красиви старинни къщи и тесни калдаръмени улички. В него ми харесват чистият въздух, къщите, библиотеката, параклисите и добрите хора. Къщите са построени от дърво, глина, камъни и пирони. В селото ни идват много туристи и се възхищават на приказните стари къщи. Любуват се и на природната гледка на красивата Родопа планина. В нашето селото имаме два параклиса и една църква. Църквата се казва „Свети Никола“, единият от параклисите се казва „Свети Георги“, а другият параклис се казва „Света Троица“. Те също са стари и като влезеш вътре си като на вълшебно място. В това село хората са малко - общо 45 живеещи. Но всички се познаваме и много си помагаме. Това е много хубаво! В Ковачевица има сто и двадесет къщи, коя от коя по- хубава и различна. Неслучайно в селото ни са снимани много филми. То сякаш е извадено от миналото и се е запазило такова, каквото е било преди стотици години. Тук е живял и писателят Георги Данаилов, който е написал книгата „Къща отвъд света“. В селото са снимани филмите „Мера според мера“, „Мъжки времена“, „Живи комини“ и много други. Препоръчвам ви да ги гледате, за да видите колко е хубаво моето село.
Аз харесвам и обичам моето село, защото е различно и красиво като от книжките с приказки. Харесвам чудно красивата Родопа планина. Но най харесвам добрите и сърдечни хора, които винаги са готови да си помагат.
Симеон Симеонов Алексов, 2.б клас
Поощрителна награда в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Моят роден край
Аз се казвам Мими и живея в едно малко, спокойно градче. Неговото име е Гоце Делчев. Намира се в подножието на Пирин планина. В гр. Гоце Делчев живеят мили, добри и гостоприемни хора. Имаме красив парк, исторически музей и много други забележителности.
Близко до гр. Гоце Делчев е местността Попови ливади. Природата там е чиста, въздухът прохладен. През зимата цялото семейство се пързаляме с шейни, а през лятото отиваме на питник и хапваме сочна диня. Веднъж с мама се разхождахме в гората и видяхме катерички. Аз много се зарадвах. Обичам разходките сред природата. Радвам се на красивите гледки и на чистия въздух. Обичам с мама да берем ягоди, боровинки и горски цветя и билки. Но най обичам да си играя на свобода из горските поляни!
Близко до гр. Гоце Делчев има и няколко язовира. Там тати ме води за риба. Много е забавно.
Аз обичам моя роден край, защото тук е моето семейство, тук са моите приятели и моето училище.
Моят роден край е чудно красив, като рай!
Мария Светославова Филчева
от IIб клас
III място в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
РОДНИЯТ КРАЙ- ОБИЧАН, ЗАБРАВЕН, ЖАДУВАН
Казвам се Цветелина Амзова и сега ще ви разкажа за моя роден край- Неврокоп. Той е истински извор на старинни обичаи и традиции.
Родена съм в пиринският градец Гоце Делчев. Тук празниците са по- различни от голяма София. Сега ще ви разкажа за един наш забележим празник „Сирни заговезни“. Той е зимно- пролетен празник. Чества се винаги в неделя, 49 дена преди Великден. На този ден се палят огньове, и по- младите искат прошка от по- възрастните. Нямам търпение да стане вечер! Точно тогава отиваме на гости при баба и дядо, за да им честитим празника и да им поискаме прошка. Зная, че са ми простили още когато ме посрещат на вратата с усмихнати лица и топла прегръдка. На празничната трапезата винаги има млечни и яйчни продукти. Баба е направила вкуста баница, варени яйца, има и халва с орехови ядки. С много любов е омесила и изпекла домашна питка. Еххх, каква вкусна питка прави баба! Мека като бузките на малкото ми братче и вкусна като целувката на мама! А аромата й се носи из цялата къща.
Най- забавното за мен е обичаят „хацкане“. На конец се завръзва обелено яйце и халва, и с моята сестра се опитваме да хванем яйцето с уста. Всички се смеем... Като стане тъмно във всяка махала се палят големи огньове от хвойни. Най- големият огън се пали най- късно, когато всички вече са се събрали. А сърцата на децата туптят от вълнение. И изведнъж пламва ярък орън. Уаууу, колко е голям той! Как топли и пръщи. А пък искрите му са като малки светулки в нощта! На нашата улица е най- весело. Играем хора и пеем песни! В този ден изпълваме с обич сърцата си. Благодаря ви, мамо и тате, че винаги сте до мен, не само когато е празник! Благодаря на семейството ми, че обичаме и спазваме нашите обичаи и традиции!
Няма нищо по хубаво от моя роден край и от нашите традиции и обичаи !
Цветелина Амзова, 2 „б“ клас
II място в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Роден край
Аз обичам моя роден край
и в него щастлива съм безкрай!
Край него има планина
Пирин се нарича тя.
Когато отида в планината,
се радвам на природата и тишината.
А край тиха Места – реката
аз обичам хладината.
Елате в моя роден край,
за да видите, че красив е като рай!
Ася Серафимова
II-б клас
I място в конкурса „Родният край – обичан, забравен и жадуван“
Ученическо творчество - випуск 2017 - 2021 г.
Ще обичам от сърце таз земя и тоз народ
Велика е България, и това за никой не е тайна,
имаме минало славно и природа омайна.
Най- важното съхранило българския род
са вярата и обичаите на тоз народ!
И ние знаем от сега,
че трябва да ги предадем с любов на нашите деца.
Всеки българин живота би си дал,
но своята родина никога не би предал!
Смели ханове, царе безчет
воювали без страх с чест навред.
Защитавали със зъби, нокти нашите земи,
за да имаме сега най-красивите реки и планини!
Житните поля и слънчоглед,
простират се пред погледа навред.
Морето се синее безкрайна шир,
погледнеш ли го ти намираш своят мир.
Богатство наше са народните ни песни ,хора и ръченица
имаме носии с най-прекрасната шевица.
Всеки, който с тях е пременен,
остава на фолклора завинаги в плен.
Но най- голямото богатство на България са всички хора!
Те се учат, трудят непрестанно без умора.
Със своите ценни качества и доброта,
прославят гордо името ни по света!
Христа Борисова Караманова
Първо основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“
IV клас, България, обл. Благоевград, общ. Гоце Делчев, гр. Гоце Делчев
Ръководител: Мария Менова тел. 0893461696 ел. поща: [email protected]
Героите още са живи
„ Героите още са живи“ – тези думи съм чувал от моя баща още от малък, когато вместо детски приказки, той ми е разказвал за героичното минало на България и за онези смели мъже и жени, на които дължим свободата и родината си. Тогава съвсем не разбирах как така хора, дали живота си за родината, пак са живи. Възможно ли е това и каква магия е то? Сега вече съм на десет и знам каква е магията. Героите са живи в мен, в моето сърце и в сърцата на хиляди хора, които ще помним подвизите им. Нека ви разкажа за тях, поне за един, за да не забравяме и да са живи!
……..Левски, Ботев, Бенковски, Раковски, генерал Владимир Вазов, Кочо Честименски……..и кой остана?!? Ааа, да – Димитър Списаревски!
Чували ли сте, чели ли сте за звездата над София?! Кога е блеснала , от какво е изгряла?
Не! Това не било звезда, не било звезда от фойерверки или звезда, образувана от светлинен визуализатор над някоя дискотека. Това не било радост, това не било празник, а било смърт - смъртта на храбрия летец Димитър Списаревски.
Звездата ,,грейнала,,. на 20 декември 1943 г. , когато Спайч ( така наричали Списаревски) прави първата жива торпила в световната история на авиацията. Тогава небето над София ,,грейва,, озарено от ,,звезда,, образувала се в резултат на експлозията. Пиша и преживявам онзи ден, пиша и се възхищавам на един достоен БЪЛГАРИН, пиша и се уча от него!
Първоначално летецът не бил повикан за боевете над София, но той сам поискал да се включи и да я брани! Това е, когато пред собствения ти живот ти поставяш родината.
Поклон!
И ето я битката, ето ги хората, които пишат историята. В небето летят англо-американски огромни бомбардировачи с тонове снаряди. Нашите самолети изглеждат като детска играчка спрямо техните размери. Българските военни пилоти наричат бомбардировачите непревземаеми летящи крепости. Врагът е безскрупулен , той слага бомби дори в детски играчки и ги спуска над София. Целта е да има възможно най-много жертви, та дори и деца. Ала Списаревски си мисли ,, Абе, ще се блъснеш, но няма да му дадеш да прелети над тая свещена земя и да я поръси с бомби,,. Така и направил, защото бил самоотвержен родолюбец и бил готов да умре за България , макар и на 27 .
Небесен сблъсък, взривове, ужас…Списаревски обаче , в гърдите с българско сърце – юнашко, обстрелва с куршуми, със снаряди една от крепостите и я сваля. Той знае какво следва. Миг колебание, не, миг на решителност е това. Тогава смелият пилот решава и се врязва като стрела със самолета си в друга ,,непревземаема,, крепост. Металът реже метал, в небето над столицата блясва звезда, дъха на един боец застива. Врагът е сразен, той не очаква такъв смел отпор. Тогава бомбардировачите получават заповед да спуснат смъртоносния си товар в полето. София е спасена, хората, децата, спасени са!
Да, прав е Списаревски , защото земята ни е наистина свещена, тя ни храни, тя ни пои. Свещена е, защото за нея са се били, защото тук са погребани костите на предците ми, защото е напоена с кръвта им. Земята ни е свещена , така както е свещена и майката. Родината ни е една ,така както е една и майката. Ние трябва да я обичаме, така както обичаме родната си майка! Неслучайно казват ,, майка България ,,! Аз нямам друга родина – имам само една и тя е България.
Списаревски напуска тялото си, но той остава жив! Живее в сърцата на всички българи, живее дори и в моето десет годишно сърчице. Живее в ума ми и ми служи за пример.
Дразня се, изпитвам гняв , когато прочета или чуя посланието към летците ни, което звучи по радио Лондон след подвига на Спайча - ,,Български летци, знаем, че сте храбри и сте готови да браните родината си до смърт, но няма смисъл да се блъскате в нашите летящи крепости, защото сте малко, а ние хиляди,, . Това ме изважда извън нерви, защото тези думи са подигравка с подвига на смелия и дързък българин, но и защото зная , че те имат право и казват истината. Те ни превъзхождат по численост и проявяват високомерие.
Да, така е, но в тези думи, в това послание аз виждам и признание. Признание за храброст, принадлежност, за родолюбие и жертвоготовност - ,, Български летци, знаем, че сте готови да браните родината си до смърт,, .
Е, кажете ми, как да не бъда горд? Как да не бъда горд , че съм потомък на такъв българин! И когато отида в друга страна и ме попитат откъде съм, аз с гордост ще отговоря, че съм българин, особено на англичаните. Ще им припомня за Списаревски и за Генерал Владимир Вазов. Ако англичанина е поне малко интелигентен , той ще знае кои са те, той ще знае кои сме ние!
Откакто бях на пет всяка година родителите ми ме водят на военния парад в София ( 6 май ) и там, сигурен съм , бих открил поне още един Списаревски, защото българският дух е несломим, защото българинът ще брани до последен дъх земите си, защото той не би се предал, а би умрял…и аз така бих направил. Вярвам, че героите са живи, защото те палят у нас българския дух. Защото народ, който обича и брани родината си, дори с цената на живота си, той не умира, а ще пребъде.
Ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ!
Александър Георгиев Атанасов
Първо основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“
IV клас, България, обл. Благоевград, общ. Гоце Делчев, гр. Гоце Делчев
Ръководител: Мария Менова тел. 0893461696 ел. поща: [email protected]
Първият ден след края на пандемията от COVID 19
Тази година бе белязана от пандемията от Covid 19.За първи път в живота си разбрах какво е пандемия и колко страшни последици има тя за човечеството. Страните от цял свят се борят със заразата, но за съжаление всяка страна заплати най-високата цена, човешкият живот. Затова се наложи да се въведат мерки, които да спрат разпространението на този смъртоносен вирус. Трите основни бяха да носим маски, да спазваме дистанция и лична хигиена. В нашето училище всичко бе така прецизно планирано и организирано, че всички изисквания да бъдат спазени. Всекидневните усилия на всички бяха насочени към взаимното запазване на здравето ни. Беше ни трудно с маски в училище, понякога даже досадно, но всички осъзнахме, защо е толкова важно това. Първият път, когато се наложи дистанционна форма на обучение, срещнахме много трудности. Това беше едно голямо предизвикателство пред нас учениците и учителите, но се справихме заедно. Сега отново се обучаваме дистанционно. Всичко е много по-лесно и безпроблемно усвояваме учебния материал. Нямаме личен контакт със съучениците си и учителите, но разбрахме и усвоихме част от възможностите, които ни дава компютъра. През цялото време на пандемия ограничихме контактите с роднини и приятели. Аз всяка седмица обикновено посещавам моите баба и дядо. След като разбрах, че те са най-уязвимата възрастова група, решихме да общуваме с тях само чрез телефона. Оказа се най- трудното нещо за мен и за тях, да не се виждаме. От всяка трудна ситуация трябва да си вземаме поука, която да ни променя за по-добро. Извода до който достигнах е, че ние не ценим достатъчно времето прекарано с любимите ни хора. Времето е това, което можеш да дадеш на човек, който обичаш. Затова, когато свърши тази страшна пандемия искам да си подаря на мен и близките ми време, което да споделя с тях. Сега сме в навечерието на най- хубавите празници в годината. Най- семейния за нас празник е Рождество Христово. Осъзнах, че нямам нужда от скъпи подаръци, а искам един по- различен подарък за една по-различна Коледа. Първият ден след пандемията ще отида при баба и дядо, ще ги прегърна силно и ще им кажа „Обичам ви“, без маска! Така ще получа най-ценния подарък за Коледа, техните топли усмивки!
Христа Борисова Караманова
От IVг клас
Първо основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“